Баба Марта бързала, мартенички вързала:морави, зелени, бели и червени:Първом на гората – да

Баба Марта бързала, мартенички вързала:
морави, зелени, бели и червени:
Първом на гората – да листят листата.
И да дойдат всичките: щъркелите, птичките,
първият артист, косер хубавец.
После на градините – да цъфтят гергините
и латинки алени, и божури шарени.
Ябълки да зреят, круши да жълтеят.
А пък на дечицата върза на ръчицата
мартенички чудни със ресни червени,
да са ранобудни, да порастват засмени.

Не се заблуждавайте – празникът, отдаден на единствената жена измежду месеците, не се празнува единствено на 1 март; за нея са всичките трийсет и един дни от месеца и в случай че носите име като Марта, Мартина, Мартин, можете да си изберете който и да е ден от този месец и да го наречете за собствен имен ден.

За идването на Марта последните събота и неделя през месец февруари по нашите земи се правил ритуалът “пърлене на Баба Марта ” – палели се буйни огньове, пукали се пуканки, приготвяли се баници, организирали се кукерски игри и се гонела зимата и лошотията.

Баба Марта – този митичен персонаж от българския фолклор, както и целият месец март са свързани с пролетта. Празниците и обредите, осъществявани в този интервал, са предопределени да провокират благоразположението на непостоянната и сприхава бабичка. Участниците са дами, моми и деца; счита се, че старите дами я нервират и провокират гнева й.

Закичването на хора и млади животни с мартеница е най-известният бит към името на Баба Марта. Свързан е с пожеланието за здраве и изобилие. Едно набиращо известност разбиране за предисторията на усуканите бяла и алена вълнени влакна ги отнася към прабългарите, само че тази концепция поражда едвам през 30-те години на ХХ век. Истината е, че традицията е обвързвана с античната трако-илирийска езическа просвета и земеделските култове на Балканския полуостров. Мартениците са познати освен в България, само че и в Румъния, Албания, Гърция и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дами и деца, мъжете могат да ги носят само на скришно място, а в Гърция те са единствено за децата.

Ритуалното потребление на червени и бели конци, тъкани и ленти, пискюли и възли е засвидетелствано още от античността по целия свят – на Балканите, в Мала Азия, в Древен Египет, в Скандинавските земи. Червеният цвят нормално символизира раждането и гибелта, а белият – отвъдния свят, вечността.

Ние, българите, най-често раздаваме мартеници в обичайно червено-белия, само че все по-често и в зелен или наследник цвят с благопожелание за здраве и благополучие на всички, чието здраве и благополучие ни е благо. Обикновено те са купени, само че все по-често доста от нас се връщат към едновремешното саморъчно подготвяне поради залялата ни китайска кичозност. Освен на 1 март почитаме сменящата настроението си стара дама и на 9 март, когато съгласно националния календар се разсънват змиите, а воловете са подготвени за впрягане. Накратко, Баба Марта е повелителка освен на внезапните климатични промени, само че и на змиите, гущерите, прелетните птици.

Усмихнете се, вържете с любов мартеничка на околните и приятелите си, на домашния любим и проснете на балкона дреха в червен и бял цвят, с цел да зарадвате Марта – и тя ще ви подари с ведро, пролетно въодушевление.